Стара Велика България, както е наречена от византийските автори , е основана от хан Кубрат в Приазовието като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. През 635 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. Велика България се разделя на три части.
Последна актуализация: 17.01.2007 © Град Обзор 01.09.2005
Византийско владичество Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041).Слдващия опит е на Петър III.
Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) със столица Търново. През 12в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин.
1218-41 териториално разиширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло.1299-на престола се възкачва татаринът Чака. 14в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г.
Турско владичество - 15в. въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстание. 18 - век начало на българското Възраждане : Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19в. развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение : Г.С.Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877 - 19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
Първа българска държава. В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата българска държава получава международно признание. Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 635-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018.
Трета българска държава. 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : "самостоятелно и трибутарно" Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и "под суверенитета на Н.В. Султана", Източна Румелия (горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния.
Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А.Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от "Звено" и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н.Михов; Въздушни бомбардировки над София. 1944 правителство на И.Багрянов (1 юни - 1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават
Георги Димитров (1946-49),
Васил Коларов (1949-50),
Вълко Червенков (1950-56),
Антон Югов (1956-62),
Тодор Живков (1962-89).
През 1971 е приета нова конституция.
1990 президент Петър Младенов;
избори за VІІ Велико Народно Събрание;
президент Жельо Желев;
министър-председател Андрей Луканов (1990),
Димитър Попов (1990-91);
1991 избори за 35 ОНС
мин.-председател Филип Димитров (1991-92),
Любен Беров (1992-1994);
1992 избори за президент; президент Жельо Желев (1992-1997);
1994 служебен кабинет мин.-председателн Ренета Инджова;
избори за ОНС мин.-предс. Жан Виденов;
1996 избори за президент;
президент Петър Стоянов (1997-2002);
1997 служебен кабинет на Стефан Софиянски;
избори за ОНС;
мин-предс Иван Костов;
2001 избори за президент;
президент Георги Първанов (от 2002 г.);
избори за ОНС мин.-председател Симеон Сакскобургготски;
2005 избори за ОНС; мин.-председател Сергей Станишев;
България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2004 година и член на ЕС от 1 януари 2007.
