През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов капитал, необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление.
Последна актуализация: 17.01.2007 © Град Обзор 01.09.2005
Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключи преговорите с Европейския съюз и е назначена дата за присъединяване — 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с високия процент
За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. "сива икономика" и "икономика в сянка". Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на ООН спрямо Югославия нанасят тежък удар на българската икономика. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика.
Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентноспособност, губи "гарантираните" пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло.
безработица, ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.
